Егоизмът също е добродетел ♥ Етиен ЖАЛАНК
Първо напълнете своята бъчвичка: Егоизмът също е добродетел
Да си представим един пандизчия, който намира вратата на килията си отворена някоя заран при пробуждане. Не се вижда никаква стража. Остава му да стане и да излезе през вратата. Той, обаче, взема решение да остане, вярвайки, че негов „ дълг ” е да споделя ориста на останалите пандизчии. Какво е спечелил от това? Нищо. А какво е донесъл на другите? Нищо. Самият той е получил нищожното задоволство да изживее нещастието, което всички претърпяват.
Това ми припомня за една странна, само че напълно правдоподобна история по времето на втората международна война. Събитието се е случило в концентрационния лагер. Ограничителните ограничения били толкоз драконовски, че до този миг нито един пандизчия не бил съумял да избяга. Обаче един път плъзнал слух, че един от арестуваните е съумял да се измъкне. Новината изпълнила сърцата с наслада и облекчила страданието. Ефектът не просрочен: доста затихнала смъртоносната кашлица, хората се изправили, волята се заздравила – всичко вследствие на новите сили, които вдъхнало бягството, считано до този миг за невероятно. Вече съществувала опция и затворничеството престанало да бъде несъмнено. Врагът станал уязвим, а борческият дух подсилен.
Няколко месеца по-късно, съюзническите войски отворили вратите на лагера и създали изобретение в една от пристройките: самозваният дезертьор стоял сгънат в скривалища под пода! Една шепа съучастници го хранили досега. Той в никакъв случай не бил стъпвал отвън лагера! Но всеки повярвал в бягството му и съзрял в него смисъла на живота си.
На хората, намиращи се в духовна или материална мизерия, не би трябвало да се оказва помощ със състрадание, а като им се потвърди, да вземем за пример, че и те могат да доближат щастието. Една от клопките в любовта е увереността, че би трябвало да влезеш в торната яма, с цел да споделиш ориста на другите. Това е може би най-лошата услуга, която може да им се направи. Ако съумеете да се измъкнете от някоя обстановка, каквато и да е тя, не изпускайте шанса си. С този жест ще кажете на останалите: „ Направих това, което и вие бихте могли да сторите ”. Когато един човек умее да плува, всички могат да се научат. Ако един аероплан може да лети незасегнат, всички могат да излетят.
Добре зная с какво тази апология на егоизма може да шокира читателя в началото. Но не би трябвало да си затваряме очите: истината е, че близките постоянно желаят да ни привлекат в торната яма. Ако нещастието е универсално, то е орис на цялото човечество и не може да се излезе от него – мислят те. Да успееш в живота, значи да покажеш съществуването на благополучие пред тези, които не са го намерили. Това евентуално е провокираща позиция, както благосъстоянието измежду бедността, което разстройва. Но аз имам вяра, че в случай че желаете да сте щастливи, вие би трябвало да поемете риска да го извършите сами.
Привидно, само че единствено видимо, това се опълчва на християнското обучение, проповядващо концепцията за всеотдайност. Но дали е фактически Божие обръщение? В тази връзка зная една занимателна история.
Учител кани собствен възпитаник на вечеря.
– Ела, ще има патешка чорба.
Ученикът се нагостява с вкусното ястие. На потегляне моли учителя да му изпълни една дребна кратунка. По пътя към дома среща собствен другар, прималял от апетит.
– Ще прибавя малко бульон – споделя му той, – и ще си я разделим.
Изгладнелият си потегля благополучен с разредената чорба. Среща собствен прочут, който му споделя:
– Чух за патешката чорба на учителя. Дай да я опитам.
Момчето я разрежда с още вода и по този начин до срещата с десети прочут.
– Аз съм другар на приятеля на приятеля на ученика, който яде чорба при учителя.
Той му сервира от супата, момчето я сервира към устата си и прави мимика.
– Но това е солена вода!
Учителят, който инцидентно минавал оттова, дава отговор:
– Това е супата от супата на моята чорба...
Религиозните доктрини са основани по подобен метод. Всеки прибавя по нещо свое, до момента в който най-после не може да се разбере началният състав. Аз самият се усещам християнин, само че нямам доверие изключително, че Исус Христос възхвалява мъченичеството.
Ние би трябвало да се занимаваме със личното си благоденствие. Да напълним бъчвичката си и когато прелее, целият свят ще може да се възползва от това. Библията споделя същото: би трябвало да обичаш себе си, с цел да можеш да обичаш другия. Как да се довериш на човек, който е подтиснат, в случай че не му вярваш? А по какъв начин да му вярваш, в случай че не вярваш в себе си? Колкото повече наслада и сила имам, толкоз по-лесно мога да я споделя.
Това е „ егоизмът ”, който няма нищо общо с егоцентризъм. Става дума човек да мисли първо за себе си – една „ стерилна ” позиция, която ни лишава от спомагателното благосъстояние, наречено „ другия ”.
Не се тормозете да бъдете егоисти:
~ Не мислете единствено за себе си, само че: първо за себе си. В една равноправна връзка не забравяйте себе си.
~ Който не е благополучен, не може да способства изключително за щастието на другите.
~ Напълнете първо своята бъчвичка: когато прелее, и другите ще се възползват от това.
От: „ Терапия на щастието “, Д-р Етиен Жаланк, изд „ Здраве и благополучие ”, 1994 година
Снимка: youtube.com
